За солта. Лекция на Деян Томов, Главен технолог
За солта. Лекция на Деян Томов, Главен технолог
Натриевият хлорид, известен под наименованието готварска сол, е най-широко използваната минерална субстанция. Средногодишното потребление на сол в световен мащаб възлиза на повече от 700 милиона тона.
Солта е важна хранителна съставка. Без нея не може да съществува нито един жив организъм. Благодарение на солта, в тялото на човека става правилно разпределение на водата и солите, осигуряват се нормални условия за работа на тъканите и органите. Медицината е установила, че липсата на сол в организма на човека предизвиква тежки последствия за здравето му. Нарушава се храносмилането, кръвообращението, разстройва се дори нервната система.
Готварската сол е жизнено необходима за човека, но в същото време само 10% от нея се използват в храната. Останалите 90% отиват в индустрията. По-важните области на нейното приложение са:
химическа промишленост – служи като суровина за получаване на хлор, натрий и техните съединения;
металургия – за получаване на твърди стомани , използвани за изработка на металорежещи инструменти;
транспорт – като противозаледяващо средство за пътища;
медицина – приготвяне на лекарства, разтвори за почистване на рани;
други области – производство на сапун, глицерин, като консервиращо средство, охладител, за пречистване на водите, в животинското хранене и др.
 
Натриевият хлорид се среща в природата в твърдо и разтворено състояние. Източниците за неговото получаване са:
солени езера и солени подпочвени води;
утаечни залежи;
морска вода.
 
Според академик Вернадски, във водите на Световния океан са разтворени около 510 трилиона тона соли. Ако изпарим водата от всички водни басейни на Земята ще получим толкова сухи соли, че с тях можем да покрием цялата планета с пласт висок 42 метра. От тях 33 метра ще бъде натриев хлорид. Запасите от каменна сол в земните недра възлиза на 3,5 трилиона тона.
 
Най-широко разпространените методи за добив на сол са:
изкопаване;
добиване чрез разтваряне;
слънчево изпарение на солените води.
 
Ето и кратко описание на тези методи:
1.  Изкопаване – това е подземен метод, добиването се извършва чрез разкриването на галерии. Изкопаната сол  минава през различни етапи на раздробяване, сортиране, като някои от тях се извършват още под земята.
2.  Добиване чрез разтваряне – този метод е сравнително лесен и удобен, когато солта се използва като воден разтвор. Метода се състои в пробиването на отвор от повърхността до солното тяло, с диаметър 30-40 сантиметра. В него се монтират две тръби с различен диаметър, вложени една в друга. През вътрешната тръба се вкарва вода под налягане, която разтваря солното тяло. Образувалият се наситен разтвор се придвижва до повърхността в пръстеновидното пространство между двете тръби.
3.  Слънчево изпарение – при него се използва слънчевата енергия, което го прави икономически най-изгодния метод. Поради това, той се прилага масово в страните с подходящи климатични условия.
 
В нашата страна добива на морска сол е познат от векове. Едно от предприятията с над 100 годишна история в този област на производство е „Черноморски солници” АД- Бургас.
Черноморски солници добива морска кристална сол чрез слънчево изпарение на морска вода по фокински метод, характеризиращ се с еднократно събиране на произведената продукция. Добивът е организиран в две самостоятелни производствени единици – Северни солници и Южни солници, разположени на територията на Атанасовско езеро. Площта на двете солници е 15 100 дка и е разделена посредством система от диги и дървено - землени валове на изпарителни и кристализационни басейни. Изградени са и допълнителни солодобивни съоръжения за управление процеса на концентриране на морската вода като помпени станции, канали, савачни устройства.
Суровината, която се използва за добив на сол е водата на Черно море. Нейната соленост е 1,8 %, а съдържанието на готварската сол е от порядъка на 13 гр./л.
Морската вода достига в солниците посредством открит канал по гравитация. Този начин на захранване е възможен поради факта, че солодобивните терени са разположени на около 1 метър под морското равнище. Постъпвайки в първия изпарителен басейн, морската вода извършва контролирано последователно движение през системата от изпарителни басейни, като под въздействието на слънцето и вятъра се изпарява и степенно се концентрира. В последния изпарителен басейн  се получава наситен разтвор на готварска сол. Полученият наситен разтвор се подава в басейните кристализатори, където при продължаване на изпарението, солта кристализира и от разтвор преминава в твърдо състояние, отлагайки се на дъното на басейна.
Солодобивната дейност зависи от климатичните условия и има сезонен характер. Производственият период обхваща месеците от април до октомври, защото тогава изпарението превишава количеството на валежите.
Технологичния процес започва с валиране на басейните кристализатори. С тази операция се уплътнява дъното и се отстраняват неравностите, оставени от работниците и техниката при събирането на солта.
След валирането, кристализаторите се заливат със слабо концентрирана вода със соленост 5-6 %. При тази соленост популацията на планктона е най-висока. С увеличаването на концентрацията част от видовете на планктона измират  и се утаяват на дъното, започва и  процес на кристализацията на солите на калция. По този начин на дъното на басейна се формира слой с дебелина 1-3 милиметра, съставен от органика и соли, който се нарича „майка”. Образуването на тази слой е от съществено значение за качеството на добиваната готварска сол.
Когато плътността на водата достигне 25,7 0Be започва кристализацията на готварската сол. Извличането на солта се извършва до плътност 30 0Be, защото след тази граница от разтвора се отделят магнезиеви соли, които са нежелан примес.
 Нивото на водата, което се поддържа в басейните кристализатори е 10-12 сантиметра. В следствие на изпарението водният стълб непрекъснато намалява, поради което периодично в басейните се вкарват нови количества наситен разтвор, получен в изпарителите.
С течение на времето солният пласт в кристализаторите нараства и за около 60 дни достига до дебелина 4-5 см, след което се пристъпва към  събиране на солта.
Солосъбирането се извършва ръчно с лопати от 140 сезонни работници. Събираната сол се извозва извън басейна с хидротранспорт.   Промива се в специални машини с разтвор близък до границата на насищане, при което солта се очиства от включенията  – магнезиеви соли, механични примеси. След промиването, посредством линия от гумено-транспортни ленти и елеватор солта се складира във вид на купове-бохори, разположени в близост до кристализаторите. Бохорите се оформят във вид на пресечена пирамида и са от порядъка на 500-4000 тона.  Солодобивният период приключва след производството на концентрирани води за добив на сол през следващия сезон и депозирането им в съответните запасни басейни за съхранение. През неактивния период кристализаторите се поддържат сухи като дъждовните води се отвеждат в морето чрез помпи.
Добитата и складирана сол на солодобивните обекти  целогодишно се преработва и пакетира в производствения цех на „Черноморски солници” АД. За тази цел солта от бохорите се товари с багер на дековилни ж.п. вагони. Транспортира се с дизеллокомотив до цеха за преработка и пакетаж, където в зависимост от предназначението си преминава през допълнителни технологични операции като сушене, мелене, пресяване, йодиране. Солта се пакетира в опаковки от 1 кг до 60 кг, след което се съхранява в складови помещения до експедиция.