За Атанасовско езеро
Когато чуе името Атанасовско езеро всеки си представя различно нещо: басейни с лечебна луга за облекчаване на телесните ни болки, белоснежни купчини морска сол, плитки розови басейни - мечтата на всеки фотограф или безкрайните ята птици раят за орнитолозите. И наистина тук има място за всеки и за всичко. Бизнесът и туристите вървят ръка за ръка с природозащитата. А какво всъщност е това езеро?

Атанасовското езеро е част от комплекса на Бургаските езера. Намира се на север от Бургас, като част от южната му половина дори е в рамките на самия град. Пътят Бургас – Варна разделя езерото на две половини, но те се различават и по своите характеристики. Северната част е с лиманен характер, а южната е с белези на лагуна. Общата площ на езерото е над 7200 ха, дълго е близо 9 км, широко 4.3 км. Естествените крайбрежни местообитания са превърнати в солници през 1906 г. Водното огледало е разделено на басейни с различна големина с помощта на диги и валове. Дълбочината му е едва 30 см, а водите му са свръхсолени. Добивът на сол се извършва по традиционен начин, който е щадящ за околната среда и не се отразява негативно на обитателите на резервата. Това е един добър пример как стопанската дейност може да не вреди, а напротив да подпомага и пази благоприятните условията за съществуването на голямо биоразнообразие в района.
Атанасовското езеро пази в себе си разнообразие от местообитания. Най-характерни за него са плитките басейни, разделени с диги и валове, голи или обрасли в различна степен с европейска солянка. Това е и най-широко разпространения тип местообитание в лагуната. По границите на езерото са разположени сладководни водоеми, обрасли с водолюбива растителност като преобладават теснолистния и широколистния папур, тръстиката. Езерото е заобиколено с малки сладководни басейни, мочурливи ливади, система от канали и сухи земи, обрасли с полски пелин, луковична ливадина, пасищен райграс и др.

Разнообразните местообитания привличат за хранене, гнездене и почивка множество видове птици, като по този начин превръщат крайбрежната лагуна в най-богатото на птици място в България. В района на Атанасовското езеро са наблюдавани над 315 вида птици от близо 450 вида, срещащи се в страната ни.

Всеки размножителен сезон дигите и валовете приютяват гнездата на кокилобегачите, саблеклюните и морските дъждосвирци. Компания им правят речните и белочелите рибарки. Макар и не толкова многочислена блатната лястовица 
също се размножава в лагуната или по бреговете й. Тя е избрана за символ на резервата. Това са колониално гнездящи птици. Често пъти от груповата защита в колониите им се възползват стридояда, малката черноглава чайка и дебелоклюната рибарка.


Лагуната Атанасовско езеро е разположена по трасето на втория по сила миграционен поток на птиците в Европа, наречен ViaPontica. Тя е типично “място с тесен фронт на миграция” за прелитащите, реещи се птици. По време на есенната миграция тук могат да се наблюдават около 240 000 бели щъркела, над 30 000 розови пеликани и около 60 000 грабливи птици. В цяла Европа тук е най-голямата концентрация на мигриращите розови и къдроглави пеликани, тръстикови блатари и вечерни ветрушки. Атанасовското езеро се нарежда на второ място след Босфора по броя на прелитащите малки кресливи орли.

Само в много студени зими плитките свръхсолени води на лагуната замръзват. Затова тя е предпочитано място за нощуване на зимуващите къдроглави пеликани, големи белочели, сиви и червеногуши гъски. Атанасовското езеро е най-важното място за размножаването и зимуването на белите ангъчи.
Още през 70-те години на миналия век, учени от Българската академия на науките посещават Атанасовското езеро и остават запленени от голямо орнитологично богатство, което откриват там. Основават полеви станции за провеждане на научни изследвания и подемат борба за защитата на лагуната. През 1980г. северната половина на езерото е обявено за резерват. Следващата година южната половина и територии покрай бреговете на езерото са обявени за буферна зона. През 1984 г. Атанасовското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция, като през 2003 г. територията на Рамсарското място е разширена. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

През 1998 г. езерото е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици. За да се съобразят с изискванията на Закона за защитените територии през 1999г. защитената територия е прекатегоризирана в «поддържан резерват». През 2007г. буферната зона става «защитена местност Бургаски солници». От 2008г. Атанасовското езеро вече е част от европейската мрежа Натура 2000.

Благодарение на тази законова защита, както и на труда на много учени и природозащитни днес лагуната Атанасовско езеро е все още:
най-богатото на птици място в България;
мястото с най-голям добив на морска сол в България;
най-голямото находище на лечебна кал в България.